Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2017 10:00 - Семейната терапия. Техника „Генограма” (Роберт Шерман, Норман Фредман) (през очите на психолога – прочетено в книгите)
Автор: kunchev Категория: Други   
Прочетен: 3307 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 


                                                  Семейната терапия. Техника „Генограма”

                                                         (Роберт Шерман, Норман Фредман)

                                             (през очите на психолога – прочетено в книгите)

 

Генограмата е структурирана диаграма на системата на вътрешно-семейните взаимоотношения в рамките на 3-4 поколения. Тя е предложена от Мюрей Боуен през 1978 г. (Bowen, 1978), като част от „междупоколенческия подход” в семейната терапия. Целта му е да покаже как образци (модели) на поведение и вътрешно-семейни взаимоотношения се предават между поколенията и как събития като смъртта, болестите, големите професионални успехи, се „преместват” в новото местоживеене на членовете на семейството, влияещи върху съвременните поведенчески модели и върху вътрешно-семейните диади и триъгълници.

Генограмата позволява на психотерапевта и семейството да получат цялостна (холистична) картина, отчитайки всички явления и събития в семейния живот в цялостна вертикално ориентирана перспектива. Понякога се подчертава нещо, което е загадка на някои членове на семейството, изваждайки „скелети от гардероба”. Този подход има много общо с традиционните подходи за събиране на данни за семейната история, но основната му отличителна особеност е неговата структурираност и схематизираност. По правило техниката включва участието на разширеното семейство.

Генограмата се използва за илюстриране на спецификата на вътрешно-семейните взаимоотношения чрез символи, които наред с други данни, се  използват за изобразяване на взаимоотношенията между членовете на семейството и тяхната позиция в семейната система. Такава диаграма представлява практически карта на семейството. Когато са събрани данните за имената, възрастта на всеки член на семейството, времето на сключени бракове, смъртни случаи, разводи, раждания, може да се пристъпи към събиране и на други важни факти за функционирането на семейната система - като например, честотата и качеството на контактите, емоционални сривове, факторите, които водят до конфликти и тревожност, степента на затворена-отвореност (близост-дистантност) на семейните субсистеми и семейството като цяло. Семейните сценарии, ценности, правила, мъжки и женски стандарти за поведение могат да бъдат идентифицирани чрез интервюта, базирани на тази техника.

Процедура

Целта на методиката е да се получи диаграма, отразяваща историята на разширеното семейство за най-малко три поколения. Работата може да се направи по всяко време след започването на редовни срещи със семейството и е рутинен метод за събиране на информация за семейството, за да се разбере по-добре проблема и за намиране на начини за решаването му. Обикновено се провежда в присъствието на всички членове на семейството, които могат да слушат и възприемат информация, включително деца. Предполага се, че тази информация е от интерес за членовете на семейството и те са любопитни да знаят подробностите за близките си роднини.

Разговорът обикновено започва със симптома на семейството: кой го притежава, когато се появява за пръв път и какво е клиничното му разгръщане. Освен това, физическите, емоционалните, социално-дезадаптивните симптоми се разглеждат като проява на емоционална дисфункция в семейната система и емоционалните отношения, а поведението на носителя на тези симптоми, отразява как се проявява тревожността в даденото семейство. Времевата рамка за първичната проява и последващото усилване на симптомите може да бъде свързана с други събития в живота на семейството, като смъртта на близките роднини.

След това, започва описанието на семейната история, като се започне от времето на първата среща на родителите (предците) и така се „върви“ през поколенията до момента. Тук са съществени възрастта от съпрузите; точната дата на първата им среща; какво са направили в дните, когато те са били годеници (жених и невеста преди сватбата); самата сватба; какво се е случило до раждането на първото дете; влиянието на порядъка за раждане на децата и техните физически и психологически характеристики. В какви географски точки живее семейството и кога се е преместило на друго място - всичко това е много важно, особено ако пътуванията са били много близко или много далече от родителското семейство. Данни за здравето, образованието и кариерата на всеки родител също се събират на този етап от разговора.

Освен това, обсъжда се историята на разширеното семейство, както от страна на майката, така и от страна на бащата. Тук като минимум е необходимо да се разбере за братята и сестрите на майка и бащата (лели и чичовци/вуйчовци), за емоционалната атмосфера в родителските семейства, за това, с какво са ангажирани всички членове на семейството в настоящо време. Точните дати на събитията, настъпили в родителското семейство са важни, защото те могат да корелират на събития в ядреното (основното, където е идентифицирания пациент) семейство.

Психотерапевтът провежда беседа (интервю) на базата на „социограма”, за да уточни физическите и емоционалните граници в дадено семейство; затвореност-отвореност на семейните субсистеми; разнообразието или ограничеността на моделите на взаимоотношенията между членовете на семейството; средствата за общуване между тях. Такива съдържателни фактори като културната, етническата и религиозната принадлежност, социално-икономическото ниво, взаимодействието на семейството в метасемеен контекст – с обществото - също се вземат под внимание.

Получената информация се фиксира със специални символи. Всеки терапевт може да използва символиката, която е удобна за него, но общоприетите обозначения са, както следва:

-индивид от мъжки пол;

-индивид от женски пол;

-една непрекъсната линия – обозначава различни видове взаимоотношения в семейството; 

-вълнообразна линия – конфликтни взаимоотношения, физически и емоционални сривове между двама души (развод, смърт);

-двойна линия – символизира специални взаимоотношения или алианси (съюзи); отношения с деца-фаворити (любими деца; кумир на семейството);

-идентифициран пациент – неговите родители (нейните родители), съпруг (съпруга), деца;

-основна трипоколенческа схема (включва три поколения) – триъгълник, който обозначава този вид взаимоотношения, при които третият индивид участва в дисфункционални взаимодействия с другите двама членове на семейството, за да се намали тревожността или да се стабилизира общуването в диадата;

-линия, заобиколена от няколко членове на семейството, символизира съюз или тайно споразумение между тях (дете в утробата; аборт или мъртво раждане).

Пример

Гуерин и Пендергаст (Guerin, Pendergast, 1976) представят следния пример за използването на генограма:

„Том на 49г. и съпругата му Мери – на 41г. След предишни бракове те имат общо седем деца. В кабинета е позвъняла Мери и е попитала дали тя и съпругът й Том биха могли да дойдат на консултация. Мери обяснила, че Том е загубил работата си и това е имало отрицателни последици за семейството. 

В началото на диагностичното интервю била използвана генограма, с помощта на която са събрани основните данни. Един от фактите, които са били изяснени в самото начало на създаването на генограмата е бил, че Том и Мери са загубили съпрузите си. Първата съпруга на Том и първият съпруг на Мери умират в една и съща година, така че и двамата имали аналогичен емоционален опит. Съпругът на Мери се самоубил – тук терапевтът отложил за по-подходящо време серия от въпроси за това:

-Колко много Мери се чувства отговорна за самоубийството му?

-Ако се чувства виновна, то до колко се е справила с тези чувства и мисли?

-С кого може да говори най-открито за това?

По-късно терапевтът е научил, че самоубийството е важна тайна, внимателно скрита от децата. Съпругата на Том умира при раждането на дете - събитие, което рядко се среща в наше време. Фактът, че тя губи живота си при раждането на шестото дете, предполага, че Том се чувства до известна степен отговорен за смъртта на жена си. Семейството е преживяло редица загуби за много кратък период от време.

Терапевтът групирал информацията в съответствие с най-важните области:

-принципите, по които функционира семейството;

-принципите, чрез които семейството се води в стресови ситуации;

-ролята на времевия фактор в тези отношения;

-личните граници и границите на поколенията;

-проблеми, които причиняват конфликтни ситуации - секс, пари, роднини от страна на съпруга и съпругата, деца;

-налични семейни триъгълници;

-лична тайна, нежност, доверие и честност;

-как различните роднини засягат представения проблем.

След това терапевтът помолил Мери, да представи своите виждания за проблема. Тя твърдяла, че се почувствала по-добре, когато договорила среща с терапевта. Мери доверила, че седмица преди това майка й я посетила. Мери споделила, че са разговаряли с нея по проблемите,  но нарекла този разговор с думите: „това беше най-обезкуражаващото преживяване”. В тази връзка, терапевтът решил да проследи тази линия и да определи каква позиция заема майката на Мери в структурата на семейството в момента. Майката била описана като тревожен човек,  с критично мислене, с бързи промени в настроението. Терапевтът се опитал да определи степента на откритост на тези взаимоотношения, питайки Мери дали тя е казала на майка си, че ще търси съвет от специалист. Мери отговорила, че майка й не може да се справи с този вид информация. Позовавайки се на генограмата, терапевтът установил, че Мери е единственото дете в семейството и си поставил за цел,  да изследва ефекта от този факт върху интензивността на отношенията й с майката. За тази цел, продължавайки работата си, той се опитал да намери „трипоколенчески триъгълник” и питал: „Кое от твоите деца е любимец на баба си (майката на Мери)?”  Любимата й внучка била  Нанси, същото дете, за което Мери се страхувала най-много.  

Тук се събрали няколко важни точки. По-рано по време на интервюто, Мери подчертала, че Нанси й напомня за нейния починал баща, първият съпруг на Мери - Бил. Мери разкрила, че едно от нейните притеснения за Нанси е, че тя може да повтори самоубийството на баща си. Тази констатация била в съответствие с наблюдението на терапевта и докато той поставял въпроси на  Мери, забелязал, че Том, не само се чувствал неадекватно спокоен, но дори сякаш получавал някои удоволствие – това накарало терапевта да се предприемат редица стъпки. Той формулирал промяна в посоката на разговора, като в началото се позовал на тревожното изказване на Мери за евентуалното самоубийство на Нанси, а след това постепенно все повече и по-дълбоко преоткрил (навлязъл) темата за самоубийство в брака.

Основната цел на въпросите на терапевта се явявали чувствата на Мери за самоубийството на първия й съпруг - Колко много се чувства отговорна за това? След това, терапевтът проверил мислите на Мери по този въпрос:  „С всички трудности, с които е трябвало да се сблъскате напоследък - деца, загубата на работата на Том – нямахте ли мисъл в главата си да приключите с всичко наведнъж?” Мери отговорила, че може би всичко можело да бъде значително по-добре, ако тя просто си беше събрала багажа и си беше тръгнала, но самоубийството за нея никога не е било вариант за адекватно решение на случая.

Веднага след това терапевтът атакувал главната цел и поставил обратния въпрос: „Забелязали ли сте някога, че Том е толкова паднал духом след загубата на работата си, че ще се самоубие?" Мери се нуждаела буквално само от секунда размисъл, за да отговори: „Нямам съмнение. Доста често”. Тогава тази тема открила пространство за разговор с Том, за да бъдат проверени неговите мисли за самоубийство.  Том категорично отхвърлил подозренията за евентуално самоубийство, като потвърдил, че това не е неговият стил, но признал, че е раздразнен, че не може да убеди Мери за това.

В този момент възгледът на Мери за семейните проблеми като цяло, вече станал разбираем. Тя така и не могла да се справи с чувството за отговорност за смъртта на първия си съпруг и била изпълнена с решителност да предотврати подобен изход в живота на дъщеря си и съпруга си. Тя нямала буквално някой до себе си, с когото можела да говори за своите най-дълбоки тревоги. Когато тя позволила на тези чувства да изплуват във връзка с Том, той автоматично отхвърлил страховете й, като ги определил за неоснователни. Майка й, както и Мери, били изгуби съпрузите си преждевременно. В изолацията си, Мери непрекъснато с тревога следяла емоционалното състояние на Том, опитвайки се да се грижи както за него, така и за децата си, без да се чувства подкрепа от някой.

От друга страна Том продължавал да създава впечатлението за балансиран, разумен човек, който спокойно може да приеме всякакви, дори и най-неприятните новини. По това дори изглеждало, че контролира сегашната ситуация в семейството, описвайки я като по шега, той дори се усмихвал при разказите за историята. Терапевтът открил причината за това във факта, че Том е ирландец и поради това имало вероятност той да е наследил някои от чертите характерни  за неговите предци. До колко външното спокойствие и игривите маниери са свързани с присъщата за ирландците черта на укриването на гнева му?

Психотерапевтът си давал сметка, че пред него се намира човек, който е свикнал да печели $ 50 000 годишно, занимавайки се с важна работа. Сега съпругата му издържала семейството с много по-малка сума пари. Терапевтът поставил въпроса: „Как реагирате лично на настоящите си професионални затруднения?" Том отговорил: „Най-вече като загуба на надежда. Искам да кажа, че никога не прибягвам до жестокост или нещо в този дух“. Терапевтът отбелязал: „Ирландците са известни с факта, че техният гняв обикновено остава скрит.“ Том се засмял и признал. че често изпитва силен гняв и че по-голямата част от времето просто не знае какво да прави с това чувство. Той полагал сили, опитвайки се да го контролира. Той се съмнявал в себе си и способностите си. Мислел за това всеки ден и понякога чувствал, че тази постоянна вътрешна борба може да доведе до загуба на самоувереност, така че когато отиде на интервюта, неудобството и липсата на вяра в себе си ще станат толкова очевидни, че ще създадат негативно впечатление за него.

В резултат на тази среща станали очевидни принципите, които карали всеки от тази съпружеска двойка, да се опитва да управлява своите индивидуални действия и реакции. Например терапевтът научил, че Мери е склонна да се отдели от майка си, но е дълбоко ангажирана с проблемите на съпруга и децата си. Тя сама се била назначила за техен защитник и се опитвала да ги спаси от всякакви възможни проблеми.

От друга страна, Том се бил отдалечил от всичко, с изключение на работата си. За него работата му се била превърна в убежище, когато починала първата му съпруга и новородено им дете, а по-късно след смъртта на неговия син. Оказало се, че пред психолога се намирал човек, който бил загубил основната си жизнена опора – работата, с която бил толкова горд. Самият той казал: „Гордостта често ми пречи и понякога засяга моите преценки. Понякога си мисля, че сякаш най-много защитавам гордостта си.“

Проблемите, с които тази двойка се сблъсква по отношение на две средни дъщери (по една от предишните им бракове), напомняли много на въпросите, които притеснявали починалите им родители. Поради това било необходимо те да се научат как да се справят с „призраците на починалите си съпрузи“, така че децата да не повтарят тази част от семейния сценарий.

По-голямата част от представените данни е възможно да се получи въз основа на методологията на генограмата. (Guerin, Pendergast, 1976, p.455-464)

 

Използване

Генограмата съдържа огромно количество информация, представена в схематична форма на малко пространство, което позволява да се обхване цялата фамилна история с един поглед. В този процес, на базата на тази техника, членовете на семейството са в състояние да се самоопределят, да научат повече за това, което наистина се случва в семейството им, за своите исторически корени и как те засягат корените на сегашното състояние на отношенията в семейството. Работейки с генограмата, терапевтът може да помогне на семейството да разруши емоционалните прекъсвания, дисфункциониращите триъгълници и съюзи, да намали безпокойството, т.е. да направят положителни промени в семейната система. Освен това генограмата е мощен инструмент за диагностика, който може да се използва от гледна точка на теоретичните конкретни ориентации за професионалиста.

Източник:

image

image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kunchev
Категория: Други
Прочетен: 3816542
Постинги: 2163
Коментари: 116
Гласове: 1308
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031