I.Обща характеристика на предмет №21 от златното съкровище Сант Наги Миклош

1.Историята, общата характеристика и особеностите на този предмет са отлично описани от проф. И. Добрев в неговата статия „Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон 3ти“ – виж там!

2. Място на намиране гр. Банат, Румъния, Задунавието – Седмоградието

3. Езикова среда в този ареал са пребивавали до 5ти век : коти, маркомани, гепиди, скили, вандали, куади, ломбарди. След 5ти век: хуни, алани, древни българи, язиги (онгури, секели, узи).

Така че, езиковата среда е пъстър букет от езици, диалекти и наречия.

4. Калиграфически особености – текстът е написан от изкусен майстор ювелир с гръцки букви, като между отделните думи е поставена точка, която датира надписа като по късен.

5. Други епиграфски особености –

А) В началото и в края на надписа има кръст – значи дарителят е бил християнин и надписът е след християнството.

Б) под първата буква – като се пише BOYHЛА е поставена черта както и под BOYTAOYЛ – значи се касае за лично име

В) При повърхностен анализ на съдържанието на надписа бият на очи 2 пъти „ЖУПАН“ ZOAPAN познати думи от прабългаристиката, които говорят за старобългарската езикова група.

Г) 2 други думи по буквен състав са твърде близки но имат и различия TECH, TAICH

Д) натрапват се и други 3 думи които са рядко срещани в достъпната литература ДУГЕТОiГН. TAГРОГН и НТZiГН – които по всяка вероятност са от езика на древните българи защото завършват на НГН (иги) както и крайната дума ТАiCH

 

 

II. Предварителни познания и ключове за разчитане на надписа (инструментариум)

 

1. Лексикално ИГИ формите са твърде характерни за аланският език.

2. За аланският език е характерен и така нареченият ирански изафет – трябва да се търси, например във фолклора ни – къде мари жено юбава? – а тук BOYHЛА ZOAPAN, BOYTAOYЛ ZOAPAN

3. Глаголите ги търсим там кадето са ИГИ формите но внимаваме, има и прилагателни с ИГИ форми

4. Нещо, което е малко известно или не се знае е, че глаголите с ИГИ форми в аланският език не носят конкретна и точна времева информация на глаголното действие, така че времето на действие се определя или извежда от контекста на цялото изречение или надпис – собствен ключ.

5. Поради горното обстоятелство в т.4 при задача да се преведе текст от древно български език са нужни допълнителни определения указващи времето на действие като: сега като, след като, тогава когато и др. Само тогава преводът ще е гладък, според правилата на съвременното българско езикознание – авторски ключ

III. Морфологична дисекция на надписа – анализ и превод на структурните единици.

1. BOYNЛА – лично българско име мъжки род единствено число (дарител) с определителен член . Чете се и се превежда на Буйила за крайно разчитане на Буйила

2. ZOAPAN – прабългарска йерархична титла мъжки род единствено число, чете се Жупан, превежда се областен управител военен – от жуп – община, жупа – много общини от персийски. За крайно разчитане ЖУПАН

3. TECH – предмет съществително от среден род единствено число написан със разлято “е”, което е отпаднало от съвременната българска азбука чете се Тас превежда се Тас ( купа за пиене) за крайно разчитане ТАС

4. ДУГЕТОiГН – словосъчетание съставено от ‘дуге” – то – иги превод дуге стара форма на глагола дига , вдига издига да вдига да издига от прото индийски корен dheighe

To – стара форма на показателно местоимение – го 3то лице единствено число среден род от прабългарското ТЪ и персийското ТУ

ИГИ – окончание за глаголно действие, тук бъдещо условно определно време, чете се дугетоиги в превод дига го тогава - за крайно разчитане ДА ГО ВДИГА ТОГАВА

1. BOYTAOYЛ – лично име от мъжки род, за крайно четене БУТАУЛ

2. ZOAPAN – обяснено за крайно разчитане ЖУПАН

3. ТАГРОГН – словосъчетание съставено от : съществително + глагол + окончание

ТАГР – Ро – иги

(тагар рои иги)

Тук поради факта, че втората дума започва със същата буква е спестено едно “Р”, както и едно “И” след РО при окончанието. При такова думи гласната пред съгласната отпада в словосъчетание в превод:

• Тагар – крина от старобългарски и народите на Памир

• Тагарче малка крина

• Тагарджик – кожен мех торба

• Рой – роене (при пчели) глагол в превод умножи идва от тохарски език

• Иги е окончание за бъдеще условно време.

Виж Тагаров, Тагаръкова останало в някои фамилни имена

За крайно четене КОГАТО С КРИНИ ГО УМНОЖИ

1. НТZiГН – словосъчетание от и- съюз чи – глагол и иги – окончание за време, чете се ичиги

ЧИ – глаголът е заемка от глагол Ши – шини- шине от китайски език. В българският минава чрез източно ирански езици и означава правя строя да направи да строи

Среща се в старобългарският език например що чиниш мо?

За крайно разчитане – И КОГАТО НАПРАВИ

1. ТАiCH – тази дума е единична в думата i след а означава удължено А – някои думи в някои езици един фонем се пише с 2 букви (СН) – тук има т.н. биграфия и тогава след удължено а означава Ч - персийски език. Тук се чете Тач в някои езици се среща инверсия на “ч” в “ж” в превод означава корона. В българският език са останали тачи, тачен (възхвален) Думата е от авестийски език преминава във хинди например „Тач Махал“ във всички арабски езици, персийски, източноирански, турски и в суахили.

И ТАКА КРАЙНАТА МИСЪЛ Е :

 

„ТАС НА БУЙИЛ ЖУПАН, ДА ГО ВДИГНЕ ТОГАВА БУТАУЛ ЖУПАН, КОГАТО С КРИНИ ГО УМНОЖИ И КОГАТО НАПРАВИ КОРОНА“

 

IV. Други особености на надписа

1. Явни – желание за рима между ТАС и ТАЧИ както и между дугето иги и тагароиги на дарителя

2. Скрити – първата част на изречението, преди започване на бъдещо условно време отговаря за момента или времето на писане. Ако се има впредвид числената стойност на буквите до там излиза вероятна датировка – 840 г.

V. Изводи и обобщения

1. Излиза, че сме народ от българи и алани в неделима спойка. Писмото е на късен българо алански език.

2. Идваме от центъра на света от полите на Имеон, Тян Шян и Памир

3. Лексикалният ни багаж е български думи и заемки от езиковата среда, където сме попаднали от превратностите на съдбата и дълго сме носили алански окончания .

4. Били сме герои и при победи сме пиели от златни съдове.

5. Били сме писмен народ с красноречие и остроумие на изказа.

6. Имали сме стройна йерархична система и държавна уредба.

7. Притежавали сме топло-човешката дарба и сантименталност да се даряваме щедро по поводи.

8. Били сме вярващи християни.

9. Изработвали сме и надписвали изящни ювелирни изделия и посуда.

 

VI. Значение на автентичното разчитане

1. В този надпис почти всички думи са старобългарски и затова напълно основателни са нашите законни претенции към съкровището.

2. Коренът ни е разгадан, точка на спора в историята.

3. Използваната методология за разчитане на надписа е ценен ориентир за идните поколения за разчитане и граматическо правилно превеждане от старобългарски на съвременен български език.

източник: Книгата "Родени от Бога" на Д-р Х. Велиев, издателство "Славена",  2012