АБОБА

В историческата литература няма достатъчно данни за това название на столицата на Дунавска България.На славянски език градът се наричал Плюска град,  а във византийските анали се среща и като град Пльсков. П. Добрев обяснява името Абоба като “голям земен вал”, но това обяснение също е незадоволително. Вероятно в социалистическо време думата е приета като турцизъм.Но уви ! Думата произлиза от персийски език където Bob’a – баща , “а’боба” е нещо като най-стария баща или като “баща на бащите”.Като изходим от факта, че по това време столицата на Волжка България носи името Бащу,  тази аналогия става твърде вероятна и почти точна!

Боба, баба идва от акадски език и означава „твоят създател” в този смисъл се превежда и като „бог”. Например Вавилон – Вав – бог и –ula – врата „Вратата на Бога”.

А ако тази съставна дума разделим на  аб - оба:

Аб - вода

Oба – населено място, град, палатков лагер

Ако изходим от факта,че предците ни са живеели винаги покрай водни басейни и тази възможност изглежда достоверна: „Град на вода”.

Онгъл – ангъл

Това е мястото, където Аспарух е разположил своята орда преди да назреят условия за нападение над Византия. То било разположено между долните течения на Дунав, Днестър и Днепър.Там престоява Аспаруховата орда близо 20г. и когато е бил там е воювал с хазарите.

Някои отъждествяват Онгъла с изчезналият днес остров Пюки, но тази теза няма поддръжници. Навярно делтата на Дунав и остров Пюки (Певка) са били включени в Онгъла. Предполага се, че ордата  на Аспарух е била поне 100 000 души и в никакъв случай не биха могли да се поместят на остров Пюки (Певка). Възможно е само щабът на ордата заедно с Аспарух да са били на остров Пюки. Що се отнася до семантиката на името Онгъл, ан- небе, гал – езеро.Самата дума може да се тълкува като укрепено място между небето и водата. Думата гил (gil)  в персийски език се използва и за мочурливо място.Така че, може да става дума за мочурливо място между небето и водата.Може би най-правилният превод е “междуречие”, “междуводие”.

Д-р Г.Ценов  пише, че „Третият брат на име Аспар-хрук преминал реките Днепър и Днестър  и се задомил до Дунава, където намерил удобно място за живеене, което на свой език наричали - ”Огль” и което е мъчно достъпно и е непревземаемо за неприятели”.

Огль –агъл  - където ‘а’ е предно ‘а’ като ‘а’ и ‘ь’, а ’г’ е меко излиза, че тази дума е  Вл – където ‘а’ е удължено поради мекото ‘г’ , което не се изговаря .Получава се в превод от фарси – народ, ханство,род,племе.Тази дума e приличнa на Аул – една къща с двор.А  Агъл(Вл) е множествено число на Аул.

Ичиргу Боил

Според моите търсения тази дума е съставна от ‘ичи’- тибетска дума – ‘правещ’, чираг – свещ (от фарси). Ичиргу боил – правещ параф. Боил – равно на външен министър.

Вероятно по това време парафите са се правили от восък както и свещите.

Зера Таркан

Зер-тар – на фарси е златна тел. Зера Таркан – служител отговарящ за златото(финансите), в смисъл на финансов министър.

Тюркски елемент

Вероятно към древно-българското ядро по време на странстванията и придвижването до Дунавска велика България е имало абсорбирани тюркски елементи, но те са били твърде малочислени. Ако го отречем, не можем да си обясним наличието на думи и от тюркската лексика в разчетените епиграфски паметници. Например още унгарски археолог и изследовател Геза Фехар преди много години разчита следните думи около “Мадарският конник” и те са :етме, деме, кашън канар ! Думи написани на гръцки език, но с тюркско съдържание, в превод: “недей пипа веждата ти ще кърви”

С други думи – едно предупреждение към човек с лоши намерения да не се пипа паметника.Възможно е и от Киевска Волжка България отпосле след образуването на днешна България да са се присъединили хора с българско самосъзнание, но вече говорещи тюркски език след падането им под Хазарският хаганат.