“Беше люта зима. Втората световна война продължаваше. На ята излитаха черни самолети и нарушаваха тишината на нощта. В селото ни имаше беднотия и тиф, петнист тиф...(днес се знае, че е пренесен от дървеници и въшки). С треска и температура умираха много хора, лекарства и лекари няма! Онзи ден “Бобата”- старейшината на селото беше решен да вземе мерки, беше разпоредил надвечер да се съберем на най-високото място на селото и да запалим голям огън, от който всеки трябваше да вземе факел и да отиде в дома си и да изгони от четирите ъгъла на всяка стая “злите духове”, причинили болестта(това е вид поклонение на огъня ). Събрахме се вечерта, натрупахме на височина дървени трупи, всички са се бяха насъбрали като условието беше в нито една къща да няма светлина нито от газена лампа нито от фенер.Чакахме и когато настъпи нощта щяхме да запалим огъня и да тръгнем. Изведнъж у вас светна и това развали всичко!Хората се ядосаха…Как е възможно? Защо? и т.н. Впоследствие разбрахме, че ти си се родил, и за това е запалена лампата.”

Дълго съм размишлявал върху това каква съдба ми е отредил при тези обстоятелства всевишният. Може би е изпратил посланието, че изпраща човек, който ще стане лекар и ще разреши техните медицински проблеми?! Или човек, който ще достигне до техните корени и ще ги просветли?!А може би и двете!!

Защо не !!!


източник: Книгата "Родени от Бога" - Др. Х. Велиев - Издателство "Славена" - Варна - 2012