В историческата литература името-тохари има различни разновидности.Много често срещаме- токари ,а само в Средна Азия -тохари поради инверсия на звука -к  в -х когато е между две гласни,както е в думата Казакистан респ. Казахстан.но. се срещат и названия като- тусхар,тогар,тогарма торк,трак,турук,турку,тороук и тн,Все имена близки до етнонима-траки!?...
      Това население е коренно различно от местното,те са едри ,бели ,високи ,руси или червенокоси белокожи със зелени или сини очи и за това- Bohari (Божии хора)!...
 Много автори дори предполагат,че те са от -третата раса хора,които са успели да оцелеят след потъването на Атлантида и континента Лемурия(МУ) и след всемирният потоп ,които са се настанили южно от Аму-деря между Ордос и реката Si-kiang- т.нр.,,Кушанска земя,,!...
 Тази земя Кушанската те самите я наричат -Khem,kem,hem,zem!?...A своите воини-кеmeri!?...Когато те споменавали първородната си земя те я назовавали--,,SWUONCE,,-слънчева  земя!!?...
      Тохарският език е езикът на Авеста ,на който са говорели и първобългарите!...
   По топонимите,които те са оставили по местата на пребиваването си можем да добием представа за тяхното движение по земното кълбо:
         1.В  Африка-край Червено море в Судан-град ,,Токар,,.В Еритрея град,,Пер токар,,,в Зимбабве-северозападно от Буловайо- ,,торкмине,,край Кения в Уганда езерото,,Торкана,,В Етиопия и Египет-културни следи.
          2.В Европа- на изток от Лайпциг и южно от Берлин селището,,Торкау,,.в ИИспания северно отВ аледолид и източно от паленсия,,Торгмада,,в Ирландия край Дъблин ..Униш торк,, в Англия пристанищен град ,,Торкау,,северно от Плимут близо до Солзбури- не далече от Стоунхедж.
          3,Вероятно през Исландия са преминали в Америка-Канада в залива Худсон река ,,Торсх,,-заадно от езерото Седар.В Аржентина край Вахама Бланка ,,Торкист,,.В пирамидите на Мексико в Quotzalcoat  и Viracolcha-боговете държат в ръцете си символи като змии и сокол,които са символи на тохарите,както и други шамански символи като ,,шамански тъпан,,и др.
          4.В Австралия южно от залива Жозеф Бонопарт,близо до езерото Аргиле,,Торк крук,,,край Борнео-близо до морето Селебес област,,Тенегера,,край Индийските острови,,Торксан кайикос Исланд,, край Великденските острови-културни следи.
           5.В Азия край Японоя ,,Токарски острови,,кпай остров,,Хокайидо.селищетото ,,Шамани,, ,южно от Сапоро местността ,,Кутчан,,(Кушан).в Анадола село,,Asagı tokarız,,, a kрай,,Чатал хоюк..,,Yukarı tokarız,,.в Финландия ,,Турку оби,, и гр,,,Турку..,,в Афганистан  област ,,Токар,,. Западно от Москва село,,Токар ,,и др.
   Предполага се,че първото предвижване към Кушанска земя да е било преди 5ооо г преди н.е..през Анодала от Балканите-обратното към 2000 г,пп.не.повторното къмТарим преа 1200г преди н.е. а последното от Тарим към Европа към 300 г.н.ера!....
              Според, моето скромно мнение всички тези  названия като;тохари ,траки ,скити ,саки,кимери са на различните Тракийски племена,които ползват един и същ език с различни диалекти .без да имат същественна културна разлика.Този език е Тракийският език.Това,че понякога са се воювали по-между си не означава непременно  да са различни.В живота понякога брат воюва срещу брата!... 

"Анализът" потвърждава изнесеното в тази статия и влага свой принос към проблематиката,понеже установява,че макар преходите Богари (Бог-ора)-Бохари-Тохари да са напълно коректни,те не съдържат безсмислени думи,а понятия от древно-Българската езическа митология. "Бог-ора" например означава "Ората (хората) на Бога",а езическият бог е Юпитер,който у древните Българи е носел около 200 различни имена и епитети. Бох-ари означава същото,но на "Хъкащ" диалект (виж Прага-Праха,Хага-Гага,градец-храдец и пр.). Тох-ора означава "Петел-хора" според досегашните перводи на думата "Тох" от древно-Българския календар,като петелът е свещено животно на Юпитер и по това разбираме,че става дума за Хората на Юпитер,които другаде са се нарекли Бог-ора (Бог-ари). Не е много по-различно положението и с думата Ток-ари,понеже:

1. "Ток" е диалектна разновидност на думата "Тох" и е застъпена в днешния Български език- виж думите Токачка (вид птица),Токуване и пр.,а летящите птици във всичките им разновидности са свещени животни на Юпитер (на Бога).
2. Думата "Тока" е съществувала доскоро в западен Български диалект с друго значение,но подробности по случая ще изнеса тогава,когато се стигне до написването на съответна статия,в която може да бъде засегнат и този въпрос. Единствено мога да кажа,че положението с думата "Тока-ари" е съвсем същото като това с думата Тох-ари,т.е.- касае се за Хората на "Юпитер",наричан от древните Българи и с името "Бог".

Разполагаме и с едно още по-популярно далекоизточно производно на етнонима Тохари- думата "Татари",която има абсолютно същото значение: Тат-ари (Татко-ора) означава "Хората на Бога-Баща",т.е. Хората на Юпитер. В неразривна връзка с нея е и думата "Траки",но повече подробности за това- в някоя отделна статия.

Вашето,на Get и Leonleonovpom 2 мненията за мен са били най-компетентни и винаги съм Ви уважавал и без да се познаваме лично!...Наистина тук в блога има интерес към историята,но малцина са тези ,които я познават добре.Аз не гоня евтина слава но ме радва факта ,че сте съгласни с моите заключения!...Считам ,че е дошло време да се разберем,че всички говорим за едно и също!...Ще очаквам с интерес отделната статия,която я анонсирвате! Поздрави1...

... лично име в римският ПанТеон известен ни като "Ю^П(а/и)тер" ... да ви припомня, че древният български календар в Същността си е СОЛАРЕН! Имащ дванадесет-годишен прецесионен цикъл ПОЧИВАЩ ИМЕННО НА ДВИЖЕНИЕТО на Юпитер през 12-тичната зодиакална сфера?
- Ако отидем в Разлог в парка им - Ще видим, реплика на такъв един Слънчев календар намерен от иманяри в землището на Разлог през 70-те години на 20 век.
- Такъв тип календар се ползва от Източна Европа(Балкани) та до Централна азия?!

Находката представлява каменен диск с кръгообразна форма – с диаметър 10 см, двустранно покрит с нисък релеф, пробит в средата – вероятно ползван за амулет. Календарът е резултат от хилядолетните наблюдения на предците ни в стремежът им да се ориентират във времето и пространството. Българите използват календара от дълбока древност до края на 19 век. Археологическата находката от Разлог е датирана към 8 век сл. Хр. и представлява единственото пълно и запазено изображения на Древния български календар, намерено и произхождащо от земите на днешна България.

В далечните епохи, когато човекът не е могъл да разчита на точни измервателни уреди, за да определи момента на най-дългата нощ и началото на нарастването на деня, т.е. началото на астрономическата година (22 декември), той се е осланял на наблюдението на допълнителни фактори – положението на Земята спрямо други планети – Луната или Юпитер.

Още в древността някои народи забелязали, че Юпитер (наименуван от древните българи – Янкул) извършва своята обиколка около Слънцето за почти точно 12 земни години, т.е. докато Юпитер прави една обиколка, Земята прави 12 обиколки около Слънцето ( с разлика само от 20 дни). Стремежът бил точно да се засече дължината на земната година чрез отчитането й върху един дълъг интервал от време, какъвто имала Юпитеровата година.

А как можем да следим движението на Юпитер/Янкул в космоса? Чрез набелязване на онези 12 съзвездия, през които планетата „пътува“ или образно казано, на които „гостува“ всяка година.

Тези съзвездия българите са оприличили на животни, за да ги различават по-добре.

Условните названия Годината на Коня, Годината на Заека означават единствено, че през съответната година Юпитер/ Янкул „пребивава“ в съзвездие Кон, съзвездие Заек и др.

Пълната научна характеристика на древния български календар е 12-годишен; циклов, слънчев, юпитеров, животински.


- Успех в търсенето на ... старите и поради това, добре "забравени" Познания!