ИНДИЙСКА  ФИЛОСОФИЯ

Индийската философия има  четири златни закона:

1.Първи закон

,,Хората,които срещаш по пътя си са винаги правилните хора!...,,

Това означава,че в живота никой не излиза от преде ни съвсем случайно. Има защо даа ги срещаме,да ги познаваме или да имаме каквито и да е взаимоотношения с тях.Те или ни водятдо някъде или ни учат за нещо от което в момента имаме нужда,независимо от това дали е добро или лошо!...

2.Втори закон

,,Изживяното е единственното,което е трябвало да се изживее!...,,

Нищо ,амма съвсем нищо неможе да промени онова,което вече сме преживели.Дори и сметнатото за най-незначимо нещо е било невъзможно да се промени и да бъде другояче.,,Ако бях направил така ,щеше да бъде другояче,,-таково изречение няма. Не ,само вече изживяното е било необходимо да се изживее и трябва да си вземем поука от урока и да продължим напред.Дори умът и егото да не искат да го възприемат всяка случка в живота ни е перфектна и окончателно завършена.

3.Трети закон

,,Всеки миг в който има начало е правилният момент !...,,

Всичко започва в правилният момент ,нито по-рано  и нито по-късно.Ако в живота си сме готови за нещо ново и то е готово да започне.

4.Четвърти закон.

,,Миналото си е минало заминало,свършено и приключено!...,,

Толкова е просто.Ако нещо в живота ни свършва,то допринася за нашето развитие. За това бъди така добър,освободи,разреши да си върви и с опита,който си се добил продължи напред.Никога недей да съжеляваш за нещо ,което не може да се върне.

Грижи се за себе си.Обичай със цялото си сърце.Постарай се да вземеш хубавото от живота.Всеки ден в живота е подарък-цени  го!...