Притежаваните от нас вещи се увеличиха а удоволствията  ни  намаляха.   
                Натискането на копчета ни улесни живота но бездействието ни затрудни движенията. Живеем в по-големи жилища и къщи с по-малобройни семейства. Комфортът ни порасна но времето ни се ограничи.Мъчим се да спечелим пари но не и да свием гнездо.Колкото сме задоволени, по-алчни ставаме.Много пари харчим но все по-малко се смеем.Имането ни се удвои но стойността ни на хора спадна.Малко книги четем,повече гледаме телевизия.Вечер  късно си лягаме,сутрин уморени ставаме.Всички замърсяваме природата а единици я почистваме.Лесно отсичаме дърветата а трудно залесяваме. Специалистите се увеличиха но и породените въпроси се размножиха.Лекарствата са безброй но и болестите не намаляват та и  се увеличават.С консумираните убити животни убихме и човешкото в нас. Знаем прекалено много за света н-р,,какво става на площад  Тянънмън в Китай но,че съседката старица има нужда от канче супа,,-незнаем.Бързането усвоихме,търпението никога. Познати дал господ но приятели при нужда ,няма.Раздробихме атома но предварителните ни обвинения държим не-покътнати.Стигнахме до космоса но не и до нашата душевност. Отиваме до луната и се връщаме но не и до съседа в горният етаж.Правим много планове но получаваме прекалено малко резултати.Всичко сме готови да реформираме но не и предразсъдаците си. Много говорим но не от сърце а по често се лъжем!...По всичко сме   вещи но нищо не ни е наред. Имаме се за умен народ но се оставяме да ни лъжат  дебили на поразия!...
               На живота си успяхме да прибавим години но смислен живот на годините си-не!...  ЗАБЕЛЯЗВАТЕ ЛИ ?!....


Литература:  Сердар Севинч-,,Мисли и разсъждения,,.