Понякога  в живота, макар и твърде рядко се случват идеални случайни съвпадения,които дълго се помнят.   Ето две от тях :                                                                        
          
                                                     1. ВПЕЧЕТЛЕНИЕ

               От много години мегаполисът Истамбул се посещава от различни по народност туристи от света.
               Преди години един такъв посетител французин обикалял улиците на града. Изведнъж пред него се появил един наперен турчин със сребърни синджири и часовник в горният ляв джоб на сакото. Французинът се тревожел да не изтърве обратният автобус за Париж и го запитал :
            -- Excusez moi Monsenieur  quelle heure est il ? ( Извинете господине колко е часът?)
           Турчинът помислил, че онзи го нарича хем,,кел ,,(келав) ,хем ,,кьор,,(кьорав) и злобно без да гледа часовника си  му отвърнал::
           -- Sen kцr !...( ,,ти си кьорав,,) !...
          Французинът го разбрал:  --Cing heures ( пет часа) и продължил пътя си.
          След около десетина минути той се озовал в центъра и погледнал градския часовник. Часовникът  показвал  5 и 10 минути.
         Французинът се озадачил и мислел:---,, Брех, изостанали изглеждат но добре е ,че знаят френският език  така добре !..,,

                                                
                                                    2. ЯСНОВИДСТВО

          Преди време,когато първите ми публикации в блог бг. бяха факт,под един мой постинг се появи следният коментар:
               -- Стига дивотии бе аланкоглу!...
         Всеки на мое място би се ядосъл на едно таково грубо обръщение.Защото изразът,,аланкоглу,,,не знам защо е добил отрицателно значение в нашата лексика.
        Най-често този израз означава,,говедо,,или ,,магаре,,
    Независимо от от този си заряд ,мен изразът ,,аланкоглу,, не ме засегна особенно.Защото буквално преведено този израз означава,,син на аланка,,.А аз съм  така или иначе от аланско потекло.
    Между впрочем този блогер е известен с познавателските си способности,макар и болшинството от колегите да  му нямат вяра.
         След този случай,аз нямам основания да не му вярвам.                                             .
           
         

Върви френския посланик из кална София, трябва да премине през тесен мост
Но на моста, две каруци една срещу друга и двамата каруцари, шопи, слезли и мерят, дали могат да се разминат
Посланникът чува коментарът:
-Жо пре-казва първият/ ще опре/
- Уй, жо пре - отговаря другият/ не се нуждае от коментар/

Посланикът е смаян Колкото и да е неграмотно, може да се разбере на френски, че първият казва, че е готов и вторият го потвърждава
Той трябва да готви доклад, как са с френския българите
Пише в него, че дори шопите говорят на приличен френски език и го ползват в общуването помежду си
Това е виц, разбира се
Приятна вечер!

Благодаря за вица...на място е като допълнение...не съм го знаел.Поздрави havel!