Ако  ти е погълналa сърцето
                                          в огнени нощи се изпитва любовта.

                                          самотата расте,
                                          печалта заплешивява наглостта...

                                          отвътре ти гори,
                                          предателството те розовява

                                          от мислене се умаря самотата--
                                          светлините се сърдят една по една.

                                          Искаш да бягаш , да се отървеш...

                                          но вече,нищо си нямаш,
                                           освен сянката.

                                          писъкът на сърцето в окови,
                                           оглушава ушите ти

                                          тялото се втвърдява,
                                          китката ти кърви
                                          и тече в нощта...

                                          ...и песента продължава.

                                                                                             Сердар Бостанджъ