(разказ)

               ,,Майко,татко в  Сан Франциско съм. Вече се връщам в къщи но имам една молба към Вас,искам да доведа един приятел с мен...
                ,,С удоволствие сине и ние искаме да се запознаем с него...,,
                ,,Но има нещо,което трябва да знаете...Той е тежко ранен в бой...Стъпа на мина и загуби едната си ръка и единият си крак...Той няма къде да ходи и затова искам да дойде и да остане с нас...,,
                ,,Натъжихме се сине за чутото... Може заедно да му търсим едно друго място,където да остане...,,
                 ,,Не майко и татко....моля Ви....искам той да живее с нас!...
                 ,,Сине казва таткото...Ти не знаеш какво искаш от нас...Инвалид като него ще ни бъде в страшна тежест,помисли ли?...Ние си имаме изграден начин на живот и не можем да позволим някой да е пречка в живота ни,,, Според мен  забрави го този твой приятел, той ще се оправи все някак и се върни...,,
               Синът в този момент е затворил телефона.Семейството останало без вест от него . След няколко дена   наново   били потърсени по телефона но този път  от полицията на Сан Франциско.
              Узнали,че синът им е паднал от една висока сграда и веднага отлетели за Сан Франциско.
              Там полицията убедена ,че това не е някаква злополука а е самоубийство ги завела в моргата за припознаване на трупа.
              Покрусени майката и таткото познали сина си но разбрали още нещо и били ужасени.
              Собственният им син е бил с един крак и една ръка!....

                                                      (превод от турски, автор не известен)