Веднъж един  белобрад старец седял в оазиса пред  близко-- източен град.До него се доближил един млад човек,който идвал от път и го запитал:
        -- Никога не съм бил в този град,Бихте ли ми казали какви хора живеят там: добри или лоши?
            Старецът отвърнал:
        -- А какви бяха хората  в града или селището от където идваш ти?
        --Бяха егоистични и лоши хора....Впрочем аз и за това с радост  го напуснах.
        --Тук са  също такива.Тук ти ще срещнеш точно такива.Отговорил старецът.
        Не минало много време и друг пътник се доближил до стареца и задал същият въпрос.
        --Аз току-що пристигам ,кажи ми старче какви хора живеят в този град ?
       --Кажи сине,а какви бяха хората в града от където пристигаш ?
       -- О те бяха много добри.гостоприемни и благодатни души.Аз имах там много приятели и никак не ми беше лесно да се разделя с тях.
        -- Ти ще намериш такива и тук-- отговорил старецът.
       Предишният младеж,който е бил наблизо и слушал диалога, много се ядосъл и се опитал да се скара на стареца:
        -- Ти как можеш на двама души да дадеш различни отговори на един и същ въпрос?...
       Старецът отговорил:
        -- Синко,всеки носи своята доброта в своето си сърце. Оня,който не е намерил нищо добро там,откъдето идва и тук и никъде няма да намери нищо добро. А оня,който е имал приятели в старото населено място и тук  ще бъде заобиколен от приятели и добри хора. За да искаме доброта от околните, първо ние трябва да бъдем добри с всеки около нас.Ако си добър с хората,животните и с природата рано или късно ще усетиш и тяхната доброта с теб!...

                                                              (притча- мой превод от руски език )