KЛЕТВАТА НА  УТРОТО

Цmer AKŞAHAN

                                            Горе- зашиха  разпраното

                                            на облака—покривало,

                                            когато нощта с похот

                                            се сгуши с утрото...

                                            времето бе за  грях

                                            и очите ти –кокетни

                                            бях напрегнат

                                            и се стопих...

                                             дървото растящо в мен

                                             погалих с любов

                                             листото се  засрами...

                                             облакът—покривало

                                             вещаещ  затъмнение,

                                             не удържа дълго

                                              на клетвата си!?....