Turhan OGUZBAŞ
                    Тази вечер обиколих всички механи на  Истанбул,
                     теб потърсих , в следите от устни по чашите...
                     После в ,,Mеханата с аквариума,,попитах те на рибите.
                     Искаше ми се лудо да се напия..
                     Липсата ти бе тъма вътре в мен,
                     тежка и непоносима....
                     В ,,Испанската механа,,изпих те глътка по глътка,
                     от чашите изпечени от пръст.
                     От началото корема ми обзе хлад,
                      изстинах до костният си мозък...
                      После горски пожар стопи устните ми
                      и във всички улици на Истанбул,
                      цяла нощ до сутринта те потърсих.
                      Където и да погледна бе тъмно,
                      но пък хубави жени имаше на масата ми--
                      самоуверени жени:
                      с тънки и дълги пръсти жени имаше.
                      И виното бе като тези жени,  
                      като пия свят ми се виеше...
                       Сега всички чаши в механата,
                      за теб се вдигаха към звездите...
                      Една китара първата серенада в полумрака ,
                      за тебе редеше в  Мадрид.
                      ...  Като че ли те виждах....
                       един възел бе  застаноло в гърлото ми:
                       беше ми студено и уморен бях при това,
                       студено бе,,Испанската механа,,бе и празна от лани...
                       И сега във всички механи на Истанбул--
                       влюбените бяха  пияни!...
                       В ,,Испанската механа,,
                       ни камина имаше ни бели килими,
                       но твоят аромат лъхаше от чашите.
                       Имах световъртеж:
                       искаше ми се да разруша Истанбул,
                       а механата вонеше на вино!...

                       Аз незнаех,че безнадежността е толкова страшна
                       преди да попадна в механата.
                        Сервитъорът видял вида ми,
                       разбра ,че съм разбит.
                        Дощя ми се зелено вино,попитах,
                        казаха ,,Нямаме,,
                        После се сетих за очите ти,
                        седнах и заплаках...
                        В,,Испанската механа,,изживях всичко отново.
                        Най-добре е било да те обичам:
                        лудо,страшно дори до смърт...
                        Като хляб от фурната да те търся,
                        редно е било да те чакам--
                        напук на болните,чакащи смъртта.
                        Имаше една механеджийска песен,
                         никак не можах да си я спомня,
                        после мислейки за очите ти,
                        в чашите пламнах в  зелено!...
                        Знам...
                        Един ден и ти ще дойдеш в тази механа
                        и ти лудо ще се напиеш
                        нашите песни ще пееш до сутринта.
                        В *,,Йешил къой,, ще изгрее слънце,
                         от винените ни нощи.
                        Амма имало жени в масата ми,
                         амма били бели,тънки и чаровни при това...
                        Нали теб те няма,нали не ти държа ръката ти...
                        Трябвало е да се умре в Истанбулската механа.
                        За какво ми е светът?...
                         Уморен съм сега, разбит съм...
                        Забрави ме вече!...
                         Кажи на сервитъорите-
                        като счупена чаша да ме изоставят.
                         Сега в Истанбулската механа в една,
                        дъсчена маса остана името ти...
                     ...     В излятото вино на пода
                        слънцето изгрява....
                        --НЕ СЪМ ТЕ ЗАБРАВИЛ !...
                                                                                    (преводът  е мой)



                * ,,Йешил къой,,--квартал в Истанбул