Мъжът, който няколко месеца е бил в  дълбока кома, идва в съзнание. Неговата жена в цялото време, постоянно е била с него. Откривайки очите си мъжът се обръща към седналата на леглото му своя жена:
--,, Ти беше с мене в най-трудните ми моменти.... Когато ме уволниха ти ми вдъхваше кураж....Когато фалирах и бизнесът ми пропадна--ти беше  с мене....  Когато ме раниха --ти беше тук с мен...Когато загубихме къщатата си...пак беше редом с мен...Когато здравето ми  много се влоши, пак беше с мен....Та знаешли  Марта какво аз си мисля ?,,...
  -- Кажи  скъпи, усмихната казва жената с  трогнато от топлина сърце.
   ---,, Знаеш ли аз започвам да си мисля , че ти си тази ,която ми носи всичките тези нещастия !,,
                                                                   (превод от Руски език)

Очаквам някой да се "сети" за любима на автора аналогия. Той си има и приятели.