Малко отдалечено градче. Зимна нощ. Електричеството е прекъснато. Иван е в паника. Жена му е с  родилни болки.  Големият град ,където има родилно е на  60 км.  Какво да прави?... .Запалва старият фенер и отива да търси пенсионираната акушерка.  Акушерката идва и на светлината на фенера ,който държи Иван започва ображдането.
       Детето се ражда за радост ,живо и здраво  но акушерката не бърза. След малко идва второто. Пак живо и здраво. Акушерката пак не бърза  да приключва с раждането. След около десетина минути се ражда третото дете пак без проблеми. Иван изведнъж угасва фенера.
       Акушерката е силно ядосана:
         --- Защо бързаш да угасиш фенера бе  Иванчо, не виждаш ли ,че не съм свършила работа ?...
       Иванчо не се стърпява:
         --- Стига, акушерке!...Как да не угася фенера ?....Не виждаш ли ,който види светлината бърза да излиза !...Ти ще ги  извадиш да речем. Ами аз , аз как ще ги гледам!....