(Истински случай)
               Беше преди доста години. Бях дежурен в  Бърза помощ. Постъпи  спешен адрес от съседно село. Съобщаваха за  възрастна жена с ужасни болки в кръста.
     За двадесетина минути с линейката се озовах на адреса. Жената като ме видя , ,болезнената  гримаса в лицето й се смеси с недоволство.Тя изразяваше: ,,Този пък педиатър ли санким, ще ми помогне !...,,
       Нямаше как.  Разпитах я и я прегледах и установих,че се касае за обикновенна бъбречна криза. По-принцип в тези случаи се прави венозно, доказан, спазмолитичен коктейл. Направих й  инжекцията и зачаках.
     По едно време лицето й светна с облекчение и за да компенсира първоначалното си отрицателно мнение продума:
             --Ти си добър лекар.Нищо ,чеси детски лекар !?...
     Не бързах. Изчаквах кризата й да мине напълно. Не след дълго време лицето й вече изразяваше освен благодарност и признателност и бързо добави:
            -- Но ти, ако учиш още малко,ще можеш да лекуваш и големи , нали?...
      Може би поне трябваше да кимам  с глава но него направих.
     

Здравейте! Като млад лекар скоро разбрах какво е човешката благодарност и колко хубаво нещо е тя. Има и хубави неща в медицината! Лек ден!

Аз работя вече 46 години и добре познавам и човешката благодарност. Горният случай е интересен ,защото звучи като анекдот. В никакъв случай да не се приеме като някакво оплакване. Пожелавам Ви много успехи колега и с удоволствие ще следя и Ваши постинги тук. С поздрави --havel

Напълно ви разбрах! Историята е забавна сама по себе си! Поздрави и лека вечер!