Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2017 16:15 - Ч Е Р Н И Ц А Т А
Автор: havel Категория: История   
Прочетен: 588 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 26.06.2017 12:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Имало едно време двама силно влюбени младежи .
       Момата се казвала  Тиспе а ергенът  Пиремиус . Те са живеели  в две съседни, прилепени една за друга  не- големи къщи.
       Родителите усещали искрите  в техните очи но не разрешавали да се виждат под предлог че не са подходящи  един за друг. Тези спънки не са били в състояние да попречат на влюбените да се виждат.  Имало е една пукнатина на стената в мазата и в последващата ниша те са се срещали и се отдавали на любовта си.
     Една вечер  са се уговорили да се виждат за по-дълго в гората под,, тяхното,, любимо дърво.
      Тиспе  преди Премиус стигнала до дървото. Но нещеш ли наблизо видяла един лъв който изглежда току що е изял жертвата си  и от устата  му течяли кървави лиги.
    Момичето силно уплашено решило да се скрие в съседната пещера но тичайки, изтървала без да усети  шала си.
   В това време е тръгнал за срещата Пиремиус и видял как лъвът с кървава уста  къса на парчета  шала на любимата му. Единственното което е минало през ума му е било,  че лъвът е убил любимата му и я изял и сега къса шала й.
    Нямало как той да преживее това нещастие и да живее без Тиспе. Тутакси решил да се жертва  и с  камата която извадил от пояса си пробол гърдите си и паднал в кърви, под,, тяхното,, дърво.
          В следвашият момент Тиспе забравила страха си и решила да излезе от пещерата и  се оказала лице в лице с кървавата трагедия. Тялото но безжизненият Пиремиус  лежало в кърви и държало парченце  от шала на Тиспе.
       Тиспе плачейки набързо е решила че не-може да живее без него и със същият нож е пробола гърдите си и паднала върху неговото тяло.
      Тяхната любов е била безгранична и дори смъртта  не е била в състояние да ги раздели.
        В този момент боговете станали свидетели на случилото се, посветили  кръвта  на Пиремиус на  плодовете на тяхното дърво а сълзите на Тиспе предали на листата на това дърво.
     От този момент петната от  черницата Кръвта на Пиремиус| можели да се почистват само със листата Сълзите на Тиспе.
     Не знам дали знаете, но петната от черница се чистят само със смачкани в шепата листа от черница.
image
    



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nedovolen - 1
01.07.2017 16:59
Поучителна притча. За листата - от правилото за подобното. Примерно като колтучиш домати и позеленеят ръцете, се чистят с листа от домати. А покойният д-р Теню Чаушев, с. Влас, казваше- какво да му ям на домата, живее няколко месеца, виж смокинята, живее 1000 г.
цитирай
2. havel - nedovolen-1 Много сте прав!
02.07.2017 08:33
Този принцип го има и се използва н-р в хомеопатията Заболяване причинено от нещо се лекува с подобно нещо в ниски концентрации. Прав сте и за смокинята. Подобен плод е н-р маслината. Маслиненото дърво фактически е вечно. Живее над 5000 години. За това тези плодове се определят като райски и са много полезни за живота на човека.
цитирай
3. nedovolen - 2
04.07.2017 10:53
Благодаря,havel! За подобното пише акад. Борис Болотов, украинец, гонен от Брежнев и брежневистите. Без да е лекар е написал уникалната книга -Излекувай сам себе си.
Така е за маслината, но Т. Чаушев е имал вероятно в предвид като местен вид. Растенията на различни географски дължини и ширини, Бог ги е създал основно за храна и лечение на хората по съответните места. Това, което ще те излекува е в собствената градина, в съседа, селото, около града. С убиване, тровене с химикали на родното и внос, се превърнахме в китайци, аржентинци, индианци и т.н.
Към растенията - с любов и благодарност.
цитирай
4. havel - nedovolen-2 Поздравявам Ви за просветеноста !
05.07.2017 22:03
Всевишният така се е постарал че лековете за нашите болести са около нас. Н-р някои Китайски гъби и билки са полезни, но най-вече за китайци. Нашите билки от региона където сме се родили, са най лечебните за нас. Дори и разлагането на трупа на умрелите е бързо и успешно в почвата на нашето, родно място. Ето защо е възприето в много страни, човекът като умре, да го транспортират и да го погребат в родното му село или град. Бог е отредил да се родим в определено място и да умрем там. Храните от родният край генетично са свързани с нас и п0 подходящи за нашият конкретен организъм. С уважения=havel
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: havel
Категория: История
Прочетен: 324188
Постинги: 199
Коментари: 350
Гласове: 1411
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031