Постинг
25.06.2017 16:15 -
Ч Е Р Н И Ц А Т А
Автор: havel
Категория: История
Прочетен: 1582 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.06.2017 12:50
Прочетен: 1582 Коментари: 4 Гласове:
4
Последна промяна: 26.06.2017 12:50
Имало едно време двама силно влюбени младежи .
Момата се казвала Тиспе а ергенът Пиремиус . Те са живеели в две съседни, прилепени една за друга не- големи къщи.
Родителите усещали искрите в техните очи но не разрешавали да се виждат под предлог че не са подходящи един за друг. Тези спънки не са били в състояние да попречат на влюбените да се виждат. Имало е една пукнатина на стената в мазата и в последващата ниша те са се срещали и се отдавали на любовта си.
Една вечер са се уговорили да се виждат за по-дълго в гората под,, тяхното,, любимо дърво.
Тиспе преди Премиус стигнала до дървото. Но нещеш ли наблизо видяла един лъв който изглежда току що е изял жертвата си и от устата му течяли кървави лиги.
Момичето силно уплашено решило да се скрие в съседната пещера но тичайки, изтървала без да усети шала си.
В това време е тръгнал за срещата Пиремиус и видял как лъвът с кървава уста къса на парчета шала на любимата му. Единственното което е минало през ума му е било, че лъвът е убил любимата му и я изял и сега къса шала й.
Нямало как той да преживее това нещастие и да живее без Тиспе. Тутакси решил да се жертва и с камата която извадил от пояса си пробол гърдите си и паднал в кърви, под,, тяхното,, дърво.
В следвашият момент Тиспе забравила страха си и решила да излезе от пещерата и се оказала лице в лице с кървавата трагедия. Тялото но безжизненият Пиремиус лежало в кърви и държало парченце от шала на Тиспе.
Тиспе плачейки набързо е решила че не-може да живее без него и със същият нож е пробола гърдите си и паднала върху неговото тяло.
Тяхната любов е била безгранична и дори смъртта не е била в състояние да ги раздели.
В този момент боговете станали свидетели на случилото се, посветили кръвта на Пиремиус на плодовете на тяхното дърво а сълзите на Тиспе предали на листата на това дърво.
От този момент петната от черницата Кръвта на Пиремиус| можели да се почистват само със листата Сълзите на Тиспе.
Не знам дали знаете, но петната от черница се чистят само със смачкани в шепата листа от черница.
Момата се казвала Тиспе а ергенът Пиремиус . Те са живеели в две съседни, прилепени една за друга не- големи къщи.
Родителите усещали искрите в техните очи но не разрешавали да се виждат под предлог че не са подходящи един за друг. Тези спънки не са били в състояние да попречат на влюбените да се виждат. Имало е една пукнатина на стената в мазата и в последващата ниша те са се срещали и се отдавали на любовта си.
Една вечер са се уговорили да се виждат за по-дълго в гората под,, тяхното,, любимо дърво.
Тиспе преди Премиус стигнала до дървото. Но нещеш ли наблизо видяла един лъв който изглежда току що е изял жертвата си и от устата му течяли кървави лиги.
Момичето силно уплашено решило да се скрие в съседната пещера но тичайки, изтървала без да усети шала си.
В това време е тръгнал за срещата Пиремиус и видял как лъвът с кървава уста къса на парчета шала на любимата му. Единственното което е минало през ума му е било, че лъвът е убил любимата му и я изял и сега къса шала й.
Нямало как той да преживее това нещастие и да живее без Тиспе. Тутакси решил да се жертва и с камата която извадил от пояса си пробол гърдите си и паднал в кърви, под,, тяхното,, дърво.
В следвашият момент Тиспе забравила страха си и решила да излезе от пещерата и се оказала лице в лице с кървавата трагедия. Тялото но безжизненият Пиремиус лежало в кърви и държало парченце от шала на Тиспе.
Тиспе плачейки набързо е решила че не-може да живее без него и със същият нож е пробола гърдите си и паднала върху неговото тяло.
Тяхната любов е била безгранична и дори смъртта не е била в състояние да ги раздели.
В този момент боговете станали свидетели на случилото се, посветили кръвта на Пиремиус на плодовете на тяхното дърво а сълзите на Тиспе предали на листата на това дърво.
От този момент петната от черницата Кръвта на Пиремиус| можели да се почистват само със листата Сълзите на Тиспе.
Не знам дали знаете, но петната от черница се чистят само със смачкани в шепата листа от черница.
Поучителна притча. За листата - от правилото за подобното. Примерно като колтучиш домати и позеленеят ръцете, се чистят с листа от домати. А покойният д-р Теню Чаушев, с. Влас, казваше- какво да му ям на домата, живее няколко месеца, виж смокинята, живее 1000 г.
цитирай Този принцип го има и се използва н-р в хомеопатията Заболяване причинено от нещо се лекува с подобно нещо в ниски концентрации. Прав сте и за смокинята. Подобен плод е н-р маслината. Маслиненото дърво фактически е вечно. Живее над 5000 години. За това тези плодове се определят като райски и са много полезни за живота на човека.
цитирайБлагодаря,havel! За подобното пише акад. Борис Болотов, украинец, гонен от Брежнев и брежневистите. Без да е лекар е написал уникалната книга -Излекувай сам себе си.
Така е за маслината, но Т. Чаушев е имал вероятно в предвид като местен вид. Растенията на различни географски дължини и ширини, Бог ги е създал основно за храна и лечение на хората по съответните места. Това, което ще те излекува е в собствената градина, в съседа, селото, около града. С убиване, тровене с химикали на родното и внос, се превърнахме в китайци, аржентинци, индианци и т.н.
Към растенията - с любов и благодарност.
цитирайТака е за маслината, но Т. Чаушев е имал вероятно в предвид като местен вид. Растенията на различни географски дължини и ширини, Бог ги е създал основно за храна и лечение на хората по съответните места. Това, което ще те излекува е в собствената градина, в съседа, селото, около града. С убиване, тровене с химикали на родното и внос, се превърнахме в китайци, аржентинци, индианци и т.н.
Към растенията - с любов и благодарност.
Всевишният така се е постарал че лековете за нашите болести са около нас. Н-р някои Китайски гъби и билки са полезни, но най-вече за китайци. Нашите билки от региона където сме се родили, са най лечебните за нас. Дори и разлагането на трупа на умрелите е бързо и успешно в почвата на нашето, родно място. Ето защо е възприето в много страни, човекът като умре, да го транспортират и да го погребат в родното му село или град. Бог е отредил да се родим в определено място и да умрем там. Храните от родният край генетично са свързани с нас и п0 подходящи за нашият конкретен организъм. С уважения=havel
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.