–        Той е бил Там !?

–        Къде ?

–        В Афганистан .

–        Колкото аз съм бил !

–        Не те пускам , там !?

–        Да ти разкажа ли за Афганистан ?!

–        Хайде ?

–        Видях очите ти и се влюбих !

–        През бурката !? Как ме забеляза ?

–        На пазара, в Кандахар !

–        А талибаните ? 

–        И тук не са малко !?

–        Можеш да ги победиш ли ?

–        Не , не мисля да ги побеждавам ?

–        Няма да съм твоя, тогава !?

–        Аз и не искам ?

–        Опа , издъни се !

–        Искам аз да съм твой !?

–        Сори , ние сме 31 милиона, афганистанците – мога да избирам ?

–        Приятно ми е Lion of Kandahar –  Димитър от Нейково ?

–        И откъде ще влезеш ?

–        През „мостовете на приятелството” !?

–        Не те искам тогава !

–        Като 40- а СССР  армия ?

–        Може и да си свестен, знам ли ?

–        Разнежи се нещо !?

–        Загубен българин !

–        Намерих Те Афганке !?

 

Какъв е цветът на тези очи, в които потъваш с толкова чувство? Мечтаеш ли си да улавяш и разгадаваш погледа им, да виждаш как се променят и ти говорят..?Понякога в тях да четеш разбиране, друг път радост, дяволитост ,или.. ...нежност...страст...любов?

За едно исъщо място ли пишем? Май сме набарали паралелни вселени.

Всичко вече е казано , не всичко е чуто

В конкретния случай
С мацката се връщат от гости на завърнал се от Афганистан
И той човечеца нищо не е разбрал за Афганистан
А двамцата влюбени макар да не са ходили Там са усетили нещо за Афганистан
И разиграват все едно че там са се срещнали :)

Да,да,това го разбрах,че е игричка.Аз изобщо нямах предвид нищо свързано с Афганистан , а по -скоро с влюбването и...привлекателността на очите,в които човек е влюбен.

Поздрави за разказа. Мен много ме впечатли. Изключително стегнат и интелигентен диалог. С прекрасен хумор и чудесен подход към темата за разбирането и неразбирането. Аз си мисля, че афганистанците са изключителен народ, въпреки, че част от тях живеят номадски живот в голяма мизерия. А в част от фолклора им (най-вече този на афганистанските пущуни) има нещо близко до звученето на тракийското ни "протяжно" пеене. Също и в лицата на афганистанците. Много от тях ми приличат на българи. Може би са някакъв народ близък до тракийските народи с който сме имали роднински връзки още в дълбока древност. А от изпълнението на тези момчета си личи, че не всички афганистанци са талибани. Още веднъж поздрави и благодарности за разказа. Голямо удоволствие ми достави наистина.
(
ето и един афганистански женски танц
http://www.youtube.com/watch?v=nrj4mnqLtyk&feature=related
)

Дай Боже на всеки автор (то един автор) такива коментари :)
Почти всичко от коментара ти съм имал предвид
А песента си звучи по български за мен - просто я намерих и я слушах 30 пъти
Радвам се че се срещнахме
До скоро