Прочетен: 3156 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2013 09:12
Така, че всеки нов смислен опит, вече може да се приеме и за принос.
Всички свързват етнонима с топоними и хидроними – както обикновено се прави ...
Според мен, вторачени в очевидното, ние изпускаме нещо твърде съществено...
Какво е то ?!...
Какво ги прави нашите деди „Аси“-и (първенци), че династия като Асирия и континент като Азия се кичи с името ни?! ...
Нима онези свирепи хуни, току тъй са ни признали за „първенци“?! ...
Как така в Средна Азия от нищото се пръква държавата на Кубрат и се нарича не само „България“ а „Велика България“?!...
Значи нещо ни прави „първенци и велики“?!...
Какво е то?!...
Какви са онези извънредни качества, които са ни обуславяли предимството пред другите, че то трябва да се търси заложено в етнонима „Балгар“?...
Нека се замислим върху онова, което се цени изключително много в Изтока?...
В изтока се ценят много качества: мъдрост, знание, умение и сила.
Само онзи, който притежава тези изключителни качества там е господар!...
Именно те трябва да са заложени в етнонима ни и тях трябва да ги търсим в прозвището, което съседите са ни дали.
А те са ни назовали „улу балагур“
Казват, „който търси, намира!...“
Нека потърсим в превод:
улу=велик, мъдър
бал=господар, високо стоящ, високопоставен
аг=ок (а кг – тези преминавания са възможни в езика на съседите) = стрела
ур= племе, народ
(ар) = хора
И така се получава в превод:“Велик господар на стрелата, народ“!...
Източник: Z.V. Togan „Resideddin Oguznamesi“ (s.10) (s.39;147;81;169) Istanbul 1972
