ЗИЕЗИ – II хипотеза

 

Въпреки целенасочените търсения на плеада историци в историческата литература стигнала до нас , до сега не е изнамерена историческа личност с име Зиези – така важна за нашата история.

Допускам,че може би това име да е на определен род, което дава нашето появяване на историческата арена .

В този ред на мисли стигнах до следния факт: Около 650 пр.н.е. Номадските племена - саки и скити са наричани със сборното име : Sai|se в китайските анали. Произношението на това сборно име на китайски и на латински е близко до Зиези. Ареалът на разполагане на тези племена също съвпада с познатите ни места на Памир и Имеон ( а именно Ъсък кул „Тяншян“)

 

 

Around 7th century BC, a nomadic tribe called Sai/Se in Chinese annals, Sakas in Persian, Scythians by the Greeks, pasturing in steppe between Issyk Kul and Balkhash Kul entered Mt. Tianshan area and established their country near Yili/Ili river  and Karkashen Kul, Hotan River and Kariya River Valley. Biography of Emperor Mu calls its leader Western Empress. Shen Fuwei suggested that because they were west of China, Xi (west) was rendition in pronunciation and meaning of "Scythia" or "Scyth", Usun east of Mt. Tianshan was their branch, caled Wuji in Warring States Book of Mountains and Seas, near Buluntuo Lake (47N87E). Wuji/Usun, called Issedonians by Greeks, were one of Eight Western Jung/Rong States of Mianzhu, Gunrong, Dirong, Huanrong, Yiqu, Dali, Wushi, and Quyan. Among them, Yiqu (Uigurs) was the strongest. Based on identity of pronunciation of "horse" in Yiqu and Tochar language, Lin Meichun speculated that Yiqu may be a sub-branch of Tocharians

 

 

 

Литература: Huns Dateline - 1766 BC 336 AD – Tukic World

Три сведения за Зиези и българите от 354 г.

Кирил Милчев


Във втората редакция на Анонимния латински хронограф от 354 г. съществува сведение за българите (Ziezi ex quo Vulgares).
Това сведение дълго време бе премълчавано в науката преди 1989 г., а след това претърпя небивали интерпретации.
Всеизвестно е, че сведението отсъства в първата редакция на хронографа от 268 г., ето защо най-логичното би било да се предположи, че този Зиези и тия българи, са вмъкнати по някакъв повод в хронографа през 354 г. и това дава възможност на изследователите да потърсят дали и в други летописи от ІV в. няма още сведения за този Зиези.
Вместо това, повечето интерпретатори на изречението „Зиези, от когото са българите” решиха да модифицират името към древни глотогенетични възможности, които, както се знае, не дадоха положителен резултат.
За Зиези обаче се оказва, че има още две сведения в летописи от ІV в. от н.е., при това в единият от тях името му е предадено почти точно, като Зизаис.

Историята около Зизаис, разказана в летописа на Амиан Марцелин от ІV в., ни разкрива как всъщност името Зиези е попаднало във втората редакция (354 г.) на Анонимният латински хронограф. Зизаис е от онези сармати, според Амиан, които са съюзници на римския император Констанций (337-361).


Изображение на Констанций II в препис на Хронография от 354 г.


Амиан е категоричен, че хората на Зизаис са сармати.

Сега вече ни става ясно защо дълго време бе отричано сведението в Анонимния латински хронограф за Зиези и българите, независимо, че от почти същото време имаме сведение за българи, които убиват първия лангоабардски крал, както пише в летописа на Павел Дякон от VІІІ в.

Павел Дякон е лангобардски историк от 8 в. В своята хроника той отбелязва, че първият лангобардски крал бил Агелмунд и него „неочаквано през нощта го нападнали българи” (кн.І,16), убили го, а дъщеря му взели в плен.


За да си съставим понятие кога се е случило това, е необходимо да изясним, следвайки разказа на Павел Дякон, че вторият вожд на лангобардите се казвал Ламисио. „Трети на власт дошъл Лет. След като управлявал около 40 години, оставил за наследник своя син Алдихок, който бил четвърти наследник на трона. Когато този умрял, пети крал станал Годехок”(кн.І,18).Годехок е съвременник на Одоакър (кн.І,19), от последната четвърт на V в.


Кой е Одоакър? Това е синът на хунския генерал Едеко (Томпсън, 1948), дясната ръка на Атила (Приск). Одоакър побеждава близо до Павия през 476 г. (или 477) Орест, другата дясна ръка на Атила (Приск) и принуждава сина на Орест да се откаже от трона на Рим. Името на този син е Ромул Августул (управлява Рим от 30.Х.475 до 4.ІХ.476) и в учебниците е известен като последния император на Западната римска империя. Одоакър е признат като „римски наместник” на западната империя от източния император Зенон (476-491) и е известен като първия варварин римски император. Бащите на Ромул и Одоакър, т.е. Орест и Едеко, са хунски висши сановници и сътрапезници на Атила до 453 г., техните синове последователно стават римски императори...


Какво излиза? Това сведение включва 5 лангобардски вожда, от които за Лет знаем, че е управлявал 40 г... Колкото и да са управлявали останалите, обективността изисква събитието по нападението на българите над първия лангобардски вожд Агелмунд да бъде датирано поне през втората половина на ІV в. от н.е.


И така, от една страна сведението на Павел Дякон се признаваше в соцнауката, а това на Анонимния латински хронограф, се отричаше.
Но защо?
Загадката е в това, че признаването на Зиези и българите (Анонимен латински хронограф) и съпоставянито му със Зизаис и сарматите (Амиан Марцелин), дава отговор кои са всъщност българите.
Те са част от кимерийско-сарматската цивилизация.

Но да не би пък случайно Зиези от 354 г. да е действал в друго време от Зизаис и така това да са две различни личности?
Нищо подобно.
Констанций сключва съюз със сарматите на Зизаис преди 357 г. (Амиан Марцелин), т.е. очевидно именно този съюз е дал повод през 354 г. в Анонимния латински хронограф да бъде вписана култовата фраза за нашата история (Ziezi ex quo Vulgares).

49. Nomina filiorum Sem primogeniti Noe:
tribus XXV: hi habitaverunt contra orientem.
50. filii autem Sem.
51. Helam, ex quo Helamite
52. Asyr, ex quo Asyrii.
53. Arfaxat, ex quo Chaldei.
54. Luth, ex quo Lazici.
55. Haram, ex quo Iturei.
56. ze Bul ex quo Lidii.
57.Gathera, ex quo Gasfeni.
58. Arfaxat ex quo Sala.
59. Sala, ex quo Heber.
60. Heber.
61. ex quo Falecg.
62. et Iectan.
63. Iectan genuit Helmodat, ex quo Indii.
64. Sala, ex quo Betrii.
65. Aram, ex quo Arabes.
66. Hiduram, ex quo Gamer.
67. Oderba, ex quo Mardii.
68. Lezel, ex quo Partii.
69. Dehelam, ex quo Zedirusii.
70. Asal, ex quo Hiscite.
71. Asal autem genuit Melchi.
72. Melchi genuit duos filios,
id est Melchi et Melchisedech.
89. Hiscitopolim quae est in terra Salem Chanaan
in regione Sichem iuxta civitatem Salem, ubi
regnavit Melchisedech sacerdos altissimi
73. Abimelech, ex quo Hircani.
74. Sabebi ex quo Arabes.
76. Eiulat ex quo Grymnosophiste.
75. Mamsuir, ex quo Armenii.
77. (Ziezi ex quo Vulgares.)


Апропо, вижте № 66 – „Hiduram, ex quo Gamer”. Това са кимерийците. Но в асирийските клинописи не е останал спомен за техен цар Hiduram.
Първите сведения в асирийските клинописи за кимерийците, са във връзка с тяхна победа към 714 г. пр.н.е. някъде над северните области на Урарту. Данните се появяват на бял свят, във връзка с дейността на един от асирийските шпиони под прикритие в Урарту. Неговото име е Ашурисуа. Той изпраща донесение на своя цар, асирийския владетел Саргон (719—705 гг. пр. н. е), в което пише : ”Страната Гуриания и страната Нагиу се намират между страната Урарту и страната Гамира. Последната плаща данък на Урарту...” От донесението става ясно, че урартурския цар е тръгнал на поход срещу Гамира и претърпява крах. Урартурския цар Руса І бяга в своята столица Тушпа. Дали кимерийците превземат Тушпа не е ясно, но кимерийският цар става известен с името Теушпа. Следователно, това име на кимерийския цар е може би прозвище (?). Смята се, че Теушпа загива към 679 г. пр.н.е.
Много вероятно е Hiduram да е истинскато име на Теушпа.


Урарту/Байан и столицата Тушпа на Ванското езеро.


И така, каква е връзката между кимерийци и сармати?

Амазонките!

Митът за жените-бойци, чиито военни качества и умения надминават мъжките, е много древен и още бащата на историята Херодот през V в. пр.н.е. разказва първите легенди за амазонките.


Със сигурност Омир не знае за тях, но през VІІ или VІ в.пр.н.е. е съществувал древногръцки епос „Аримаспея”, в който, според Херодот, се разказвало за кимерийците, за циклопите-аримаспи и за възхитителните амазонки.


Легендите за тях били толкова пленителни, че не само войниците на Александър Македонски се хвалели през ІV в. пр.н.е., че срещали амазонки, но и благочестивият католик-историк през VІІІ в. от н.е. Павел Дякон развихря въобръжението си, съобщавайки, че старите лангобарди през ІV век от н.е. били воювали с амазонки на средни Дунав, в днешните унгарски земи. Апропо, това е по същото време, когато е бил убит от българи, според летописеца, първия лангобардски крал.


Амазонките, според Херодот, били майки на савроматите. Последните живеели на източният бряг на р. Дон (Танаис), при Азовско море (Меотида). „Преминеш ли река Танаис, вече не си в Скития. Първата област, на която попадаш, е на савроматите, които, като се започне от най-вътрешната част на езерото Меотида, обитават на север земите.(...)” (Херодот, ч.ІІ, С., 1990, с.15).
Плиний Старши дори ни е завещал уточнението, че сарматите на гръцки били наричани савромати.

Кимерийският ареал, описан от Херодот, се трансформира в сармато-савроматски и не случайно Херодот е убеден, че амазонките са майки на савроматите. Кимерийският културен пласт е родствен и със синдо-меотите (Артамонов). Освен това присъствието на хето-хуритски религиозно-културни артефакти в Предкавказието, предполага основание за търсене на синтез между анатолийският период на гамирите и сарматската култура. Както пише Гай Юлий Солин, който в първата половина на ІІІ в. от н.е. съставя „Сборник със сведения”, именно синдо-меотите били наричани „савромеотиди”.




В завършек, нека пак да се върнем на Зиези/Зизаис.
За този българин-сармат има сведения не само в Анонимния латински хронограф от 354 г. и не само в летописа от ІV в. на Амиан Марцелин, но и косвено сведение в Глава XLI на Историята на Рим («De Caesaribus») от ІV в. на Аврелий Виктор, писал преди Амиан Марцелин:
„ А Юлий Констанций, приел властта на Август, в продължение на 23 години бе постоянно зает с външни и граждански войни. Почти не прибра оръжието, а с негова помощ победи много тирани, удържа натиска на персите, даде на сарматите цар (?) и прекара за тяхна възхвала известно време сред тях.”

Същото пише и по-късно Амиан Марцелин за сарматите на Зизаис. Констанций „им заявил да не се подчиняват на никой друг, освен на самият него и на римските пълководци. 20. А за да има възстановената свобода повече престиж, той им поставил за цар Зизаис, който подхождал за този висок пост и бил верен, както се оказало по-късно...”.

Ето кой е Зиези/Зизаис. Историческа личност от ІV в.

Терминът „сармати” в съчиненията на късно-античните историци никога не се е отнасял към някакъв отделен народ, а винаги към различни народи, обитаващи азиатската и европейската части на топонима Сарматия (р. Дон, т.е. Танаис, е граница между двете части). От извора на река Висла в Карпатите до река Дон, която се влива в Азовско море (Меотида), е територията на топонима, наричан от античните историци Скития, а от късно-античните Европейска Сарматия.
Топонимите Скития и Сарматия са синоними, разликата между тях е, че Скития стига само до р. Дон (според Херодот, Евнапий през ІV в. от н.е. следва неговата география), докато Сарматия има и азиатска част, която включва земите на изток от Дон до Каспийско море и Предкавказието, т.е. земите до Дербентския проход. Ето защо уточнението, че българите на Зиези/Зизаис са сармати, ни дава представа за техния първоначален географски ареал на съществуване, който в никакъв случай не е при Алтай, както се налагаше в учебниците от соцпериода...

Самият факт,че излизам с друга теза и хипотеза значи показва моето не напълно съгласие:1.Защото намирам ,че не е логично за един древен народ да се споменава едва в 5-век.2.Зизаис и Зиези не намирам за идентични имена 3.В ,,Codex Luxemburgensis,,изрично е писано за кои ,,Българи,, става дума с изречението,,He omnis Bactriani,,4.По принцип всичко онова ,което се обяснява с много думи аз подлагам на съмнение!...