Figen  SARIYE

                                Гладни и голи,колко утрини  така,

                                се измъкнаха през прозореца ми?...

                                Разрушавайки  покрива на сърцето ми,

                                колко есени слязоха с шум и трясък?...

                                Всичко  тича  напред  назад ,

                                с бесен порив към синевата ...

                                А моето пурпурно небе,

                                 гори до сива пепел неспирно!...

                                Отвори подслона на сърцето ми--

                                 знанието, нека промени водата :

                                сардините да не позеленеят

                                и горките птици да не умрат...