Конфуций знаеше,  че учението трябва да става с примери  и онагледяване. За това застана пред класа и взе една ваза в ръка, която я държеше  във въздуха.                       В другата  ръка  имаше една ябълка,  която  я   постави във въпросната ваза. Пред любопитните погледи на учениците, Конфуций сложи вазата с ябълката върху масата и каза:
            --Който от Вас, успее да извади ябълката от вазата ще има правото да я яде.
        Един от учениците вдигна ръка и пръв се опита да я извади. Той пъхна  ръката си във вазата стисна  ябълката но несполучи да я  извади  и се оплака:
         --Ох не мога  да  вадя ръката си!...
           Конфуций:
       -- Докато не се откажеш от ябълката, която я държиш, няма да можеш да си извадиш ръката си.
           Когато остави ябълката, ученикът лесно си извади ръката, но учудване се четеше в лицето му.
            -- Някой друг има ли идея за задачата?...  запита Конфуций и обръщайки вазата в шепата си ябълката се търкулна в ръката му.
         Бе толково просто нещо и  децата започнаха да се  кикотят.
            Конфуций:
         -- В същност, когато силно желаеш нещо да го оставиш не е толково просто и лесно, както се вижда.
            Държейки ябълката в ръка говореше:
          --Понякога да можеш да оставиш нещо, когато трябва е много трудна работа. Изисква се умение и воля за това.  Ако държейки нещо насила, виждате, че това е пречка за осъществяването на  Вашата цел, трябва веднага да го освободите. Ако  правите нещо погрешно, своевременно трябва да му сложите край. Ако към себе си или околните не се отнасяте правилно и честно то трябва това безчестие да спрете веднага. Само тогава  бихте постигнали желаното.